Нур е страница от Книгата на Живота!

С благослова и вреченото обещание като Деца на Деня – да бъдем живи в Живия! Дарени със знака на теогони, т.е. човеци-божества, в преддверието на двадесет и първия век, в Третото хилядолетие, служението е нашият знак в Път белязан!

Радостно и достойно е да положим трудолюбието си, а то е плод на една голяма любов, плод на събудена отговорност и прозрение в новия Път, за да имаме списанието в потребата на човешката пътека.

Пет години Списание Нур – това е значима възраст! Защото, както при боговете възрастта не е определяща, така е и със списание Нур – петте му години са много, тъй като неговата същност е битие на Духовната вълна на Мъдростта; битие на идеята, че човекът е бъдещ Бог и бъдеща Вселена!

В своето петгодишно съществуване Нур е духовна радост – разбира се, на тези, които са се докоснали до него. Но като обща еманация то наплодява както националния дух и историческата ни пътека, така и социалната трапеза. Социалността, макар и да не отгръща страници от списание Нур, поема вибрацията на изреченото, която облива националния ни хоризонт, националното ни пространство и въздух. В социалната реалност и духовната потреба то прониква по знайни и незнайни пътища, събужда в „съня“ на човека тенденции и явления, за които той не се сеща или няма основателна подбуда, а те излизат. Защо? Защото са реални; защото всяко речено слово, всяка дадена тайна, търси свое право на присъствие, търси свой подслон там, където незнайният готви за него олтар или защитна стена!

Нур е страница от Книгата на Живота!

• Нур е страница на българския исторически дух в бъднината на човечеството!

Не защото прави администрация или издига олтар, не защото Небето ще слуша молитвите му, а защото то е нова страница от живата Книга на Всемирния! Тя бе запечатана със седем печата, но Учението на Любовта можа да ги разчупи. Учението на Мъдростта, обаче, изнася вече тази тайна като всеобща трапеза. Така възправя идеята за Голготската съдба срещу човешката пътека от скръб; поставя личната молитва пред обществената. За първи път с Учението на Мъдростта се поставя на преден план съдбата, а не скръбта! Човечеството достатъчно скръб понесе, достатъчно тези за всемирна скръб създаде, но не роди идея за надмога властта на съдбата. Затова Нур поставя страницата на Мъдростта като жив лист от Книгата на Живота, освобождавайки плача на човека, за да живее той, както е казано в Посланието за тази година, с гласа на Съдбата, а не с ехото8.

Не с плача, наказанието, страданието – битие на принудата, на неосъзнатата еволюция, които създават бреговете на противоречията! Но не можем да обвиняваме малодушието или плача, защото това е свобода от енергия, която трябва да се отведе. Така битието изгражда своите олтари, моления и причастия – оставя белези, белезите на скръбта. Това е неосъзнатата еволюция. Но Съдбата като богиня или като обществен феномен отмина и трябва да отстъпи вече пред властта на ковача на своето бъдеще – човекът бог!

Нур прави този разлом: между скръб и съдба, между Стената на плача като идея за взаимно утешение и идеята, че страданието е събудена надмога за безсмъртие, а безсмъртието – идея за Свобода!

• Нур чрез Мъдростта слага своята тога за свобода!

Няма по-властно нещо от идеята за съдба, а Нур е съдба над традицията! Само онзи, който познае властта над съдбата, може да носи Нур – Всемирната светлина, която пише и чете страници от Книгата на Живота; може да направи Мъдростта живот. Чрез Нур съдбата се отживява и Мъдростта е в живот! В предишните Духовни вълни сме упражнявали волята на Боговете, но във Вълната на Мъдростта ще следваме волята на Бога в себе си.

Нур извести, че трябва да знаем това, което Бог иска, Човечеството чака и Съдбата позволява! Това е вече идея – не само на личната и социалната ни трапеза, а и във Всемирността.

Нур, като в притчата за благоразумните девици, носи в себе си и маслото, и огъня; носи на света благодатния дар на мирото за посвещението и огъня на прозрението! Прозрението е най-големият дар, то е пътят на Мъдростта! Така човечеството ще се осъзнае в една епоха на свобода.

Това прави Нур! И с отговорност пред еволюцията слага в страниците си Мировия дух в правото да дарява с щедрост онази национална духовност, която може да Го осъществи. Харизмата на българския народ е най-щедра и личният му дар е най-белязан. Но не защото има благоволение само, а защото притежава готовност, пълна с отговорност; защото има Път. Той е пътник, който не ходи по улици, а знае Пътя!

СПИСАНИЕ НУР е дар за всяка личност и харизма на един народ! (Дори само Прогласите му човек да прочете е достатъчно!) Не е важно колко го четат, важното е с колко духовност насища Небето, та тогава, когато спре плачът, човечеството да има упование, защото трябва да върви. Харизмата на българския народ – Огънят – трябва да се осъществи!

Човек трябва да се взре в първичната невинност, а не в еволюционните преходи! Това дава списание Нур като битие на Мъдростта, донесена чрез сърцето и душата на един Пратеник.

Нур е безпощаден заради Истината и отговорен пред Свободата!

13.02.1998 година, гр. София, Дом на науката и техниката